Казвам се Владислав. Това е сериозно намерение.
Живея в София, България. По професия съм инженер — изграждам и поправям сложни системи. Работа, която ме изхранва и която обичам.
Преди това бях пожарникар-спасител. Имам квалификация на водолаз-спасител. Свикнал съм да поемам отговорност — и на работа, и в живота.
Не пия, не пуша.
Жена. Майка на бъдещите ми деца. Не приятелка, не „ще видим накъде ще ни отведе". Имам конкретна цел — да създам семейство.
Вярност и почтеност. Доброта — не показна, а истинска, в малките неща. Скромност. Желание да бъдеш съпруга и майка, а не просто „да имаш връзка".
Без лоши навици. Умение да поддържаш дома и да създаваш уют — не по задължение, а защото е твое.
Твоите доходи, длъжност, образование. Страната, от която идваш. Не търся „равен партньор по кариера" — търся близък човек.
Не пишете, ако:
Това не е осъждане — просто няма да се разберем. По-добре да знаем това отсега, отколкото след половин година.
Защита. Сигурност. Решени въпроси, а не безкрайни обсъждания. Мъж, на когото можеш да разчиташ — не на думи, а на дела.
Уважение към съпругата и нейната роля. Не съм от тези, които смятат домашния труд за нещо второстепенно. Домът е основата и аз го разбирам.
Искам деца. Не „някога" — в близките години. Искам голямо семейство, където децата растат в любов и спокойствие, където имат и майка, и баща, всеки на своето място.
За мен семейството не е договор между двама независими хора. Това е съюз, в който всеки дава най-доброто от себе си.
Ще ми бъде по-близко с момиче на 22–26 години. Това е ориентир, не строго правило.
Ако прочете този текст и позна в него това, което самата търсиш — пиши ми. Достатъчно е едно съобщение.
Пиши ми